50 години от първия и единствен "различен" шампион на "Уимбълдън"
Турнирът през 1975 г. бе спечелен от тъмнокожия Артър Аш, което дотогава се струваше немислимо
В понеделник в Лондон започва "Уимбълдън" и няма как да има по-голямо спортно събитие на лято, в което няма Олимпийски игри, световно или европейско първенство по футбол. Началото на юли, кортовете в Южен Лондон - това е горещото място на лятото на 2025-а.
Това издание на турнира ще е особено по няколко причини. Първата е, че се оформя вече съвсем ясно новото съперничество на върха. Яник Синер и Карлос Алкарас спечелиха 7 от последните 8 турнира в Големия шлем и ясно показват накъде вървят нещата.
Единственият шампион с друго име на четирите най-големи тенис надпревари се казва Новак Джокович, който гледа към залеза на кариерата, опитвайки да бъде пречка пред двете млади фурии, които вече са на върха.
Но и в исторически план "Уимбълдън 2025" ще изглежда важен. Защото той отбелязва точно 50 години от момент, който е вододелен за мъжкия тенис.
А именно, че на кортовете в Лондон - най-елитарното място от всички в спорта, за първи път има тъмнокож шампион. Никой не е вярвал, че е възможно до онзи момент, като причините за това са много.
Като цяло тъмнокожите играчи в тениса до началото на новия век не са кой знае колко. Още повече пък тези от елита.
И точно на "Уимбълдън", най-пропитият с традиции турнир за "бели якички и бели ризи", успехът на Артър Аш от 1975 г. е наистина ключов момент в тениса.
Още по-любопитно е, че и до днес след него, няма друг тенисист черен цвят на кожата, който да е спечелил трофея. Нито един.
Историята
Артър Аш - син на полицай от Ричмънд, щата Вирджиния, вече е голямо име в играта по това време. Той е на 31 години, на няколко дни от 32-рия си рожден ден, когато вдига купата. През 1975-а вече е шампион на US Open (1968 г.) и Australian Open (1970 г.). И двете постижения са първи за тъмнокож играч при мъжете.
В Лондон обаче, при това на тази възраст и на далеч не най-любимата му настилка, никой не очаква триумфа от Аш. Има два полуфинала през 1968 и 1969 г., когато са и най-силните му месеци на корта.
А след това два пъти пропуска изобщо турнира, веднъж стига до четвърти кръг и два пъти отпада в трети. Нищо особено като представяния.
Влиза в турнира като шести поставен, но хората пред него са забележителни имена. Номер едно е Джими Конърс, само на 22 години, но вече суперзвезда. Кен Розуъл е втори, следван от Бьорн Борг, Гийермо Вияс и Илие Настасе.
Жребият не е лек в секция 6 от долната половина на схемата. Но не и пълен с непреодолими противници.
Аш преминава през Боб Хюит (Южна Африка) в четири сета, а този мач определено предизвиква голям интерес. Двамата открито не се харесват, а многократният шампион на двойки и специалист в това направление Хюит е открит привърженик на режима в ЮАР - апартейд. Докато Артър Аш не спира да говори по темата с расизма, което през 1975-а не е особено популярно сред спортисти на елитно ниво.
Отваряме скоба - години по-късно Хюит бе уличен в агресивно поведение и насилие, включително сексуално, над момичета, които е тренирал. Извадиха го от Залата на славата на тениса като следствие от това.
За американеца следват победи над японеца Камивазуми и Браян Готфрид, негов приятел и сънародник. И двете - в по три сета.
Играе много труден мач в четири части с британеца Стилуел, преди да дойде време за сериозната работа. На четвъртфинал бие Борг в четири сета, а на полуфинал насреща е австралийската легенда Тони Роуч. Петсетова класика, която отнеме всяка капка сила на победителя.
Часове по-рано Джими Конърс е бил в три сета Роско Танър, като това му е отнело по-малко от два часа. Няма съмнение кой има предимство преди финала. Конърс е по-млад и енергичен, световен №1 и отпочинал.
Но финалът изобщо не се развива според прогнозите. Артър Аш печели първия сет за 19 минути! 6:1. Втората част е малко по-дълга, но завършва със същия резултат.
Джими отвръща със 7:5 и мисли за обрат, но - не. 6:4 за тъмнокожия му съперник в четвъртия сет и титла за Аш. Голяма изненада... не и сензация обаче.
Първият и единствен тъмнокож шампион с трофея преди 50 години
Седмици по-рано 31-годишният ветеран е спечелил и в Кент, пак на трева. Това пък е първата му титла на тази настилка от пет години.
Моментът и снимките с трофея стават исторически. Обикалят световните медии, а наистина моментът е паметен. Артър печели трофея на "Уимбълдън" 17 години след Атеа Гибсън, която триумфира като първата тъмнокожа жена на турнира през 1958-ма. Но при жените нещата са различни, защото от онези дни насам имаме сестрите Уилямс, Коко Гоф, Зина Герисън... Това са почти 30 титли в Шлема.
При мъжете и днес Артър Аш остава първи и единствен с титла в Лондон. Той е първи и единствен и в Австралия, и в Ню Йорк. На "Ролан Гарос" е печелил Яник Ноа. Това е списъкът в мъжкия тенис.
Историята на шампиона от преди 50 години далеч не свършва с тази титла. Три години по-рано той е направил нещо историческо, което и днес има огромна значимост за тениса. По идея и на Аш се създава ATP - асоциацията на професионалните тенисисти. И днес тя реално движи нещата в мъжката игра. Той е един от основателите и първите водещи фигури в организацията.
Високообразован, с диплома от Университета в Калифорния по бизнес администрация, както и завършил с отличие военната академия в Уест Пойнт, Артър Аш е различен за времето си в спорта не само заради цвета на кожата.
През 1979 г. кариерата му приключва на 36, след като получава масивен инфаркт и здравето му не позволява повече да е активен спортист на високо ниво. Поставят му четворен байпас, а година по-късно отново е в болница след сърдечен удар - този път много по-лек.
През 1983-а се налага нова хирургическа намеса заради проблеми с артерии и кръвоносни съдове. При едно от кръвопреливанията е заразен с вируса HIV. В онзи момент за заболяването почти не се говори в публичното пространство от неговите жертви, поради естеството на вероятен източник на заразяване - при сексуален контакт. Аш обаче излиза и разкрива, че има HIV, като детайлно обяснява и как влязъл в организма му.
Следващите години отдава на пропагандиране на методите за предпазване от такъв тип зарази, за подобряване на условията на кръвопреливане, както и за това хората редовно да минават прегледи за цялостното си здравословно състояние.
Точно 10 години след заразяването, на 6 февруари 1993 г., почина след пневмония, предизвикана от вируса и атакувала отслабения му организъм.
Днес името "Артър Аш" носи комплекса в Ню Йорк, на който се играе US Open. В родния му Ричмънд спортният център, който дава достъп до игрища и фитнеси на хиляди аматьори и обикновени граждани, също се казва така.
А всяка година медийният гигант ESPN връчва специална награда "Артър Аш" на спортист от Щатите, независимо от вида спорт. Тя е за "кураж и непримиримост".
Аш и Джими Конърс след финала през 1975 г.
Снимка: Getty Images
Аш след поредната точка на свещената трева
Снимка: Getty Images
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}